В този блог ще използвам предимно данни от книгата "История на село Верен" на Филип Йорданов Минчев в три части, издадени от дъщеря му Стефка, отпечатани в издателство "Фабер", Велико Търново, 2003, 2004 и 2004, както и други източници. Този проект е с изричното съгласие на Стефка Филипова и с нейно сътрудничество!!! Публикуването на данни от този блог трябва да става само след споменаването на авторите. Лицата, за които става въпрос в този блог, са родени преди края на Втората Световна война. Тeхните потомци днес са вероятно няколко хиляди, пръснати из България и широкия Свят, и с всеки изминал ден се раждат нови, които един ден ще питат, кои са техните предци. Ето защо събирането и публикуването на материали e много важно и особено защото: "Нещо, което не е написано, знaчи не се е случило!!!" Ако има други запалени с изследване на родословието им или пък имат интересни материали (стари снимки и прочие) за село Верен и не знаят, как да ги запазят или публикуват, пишете ми на: verenski@gmx.net

събота, 19 януари 2013 г.

Мисиревият род

Мисиревият род

Това е работен вариант. /Последна актуализация: 19.01.2013/

Следното сведение за този род беше предоставено от г-жа Жени Желязкова-Анищенко, внучка на Иван Коев Христов, за което ѝ благодаря:
Това са част от спомените и разказите на дядо ми Иван. Родът ни се е именувал Стамболови, защото дедите ни са ходили често в Стамбул. При едно такова пътуване пра пра дядо Христо е нахранил една пуйка с царевица и така е пренесена царевицата по нашите земи - тайно от турците, защото е било забранено. Дядо Христо е бил кръчмарин, кмет, писар ... и събирал данъците. Синовете на дядо Христо - Вълко Христев и Ради Христев - са основали първото училище в този край 1850г. Учели са големи хора на четмо и писмо. Пишели са с паче перо върху хартия, а когато не е имало хартия, върху пръст. Турците научили за това и арестували двамата братя Вълко Христев и Ради Христев и са ги били жестоко. Поискали откуп от дядо Христо и той го е платил. Но и двамата след 40-50 дни умират от побоя. 
----------------------------------------------------

Този род е основан от Вълко, който дошъл от Медово по време на чумната епидемия от 1835 година. Той имал двама сина: Христо и Господин Стамболови.*

Следните два цитата са от книгата* на Филип Минчев, първа част, стр. 36 и стр. 38:
Около 1850 г. в нашето село се случило нещо много важно. На Иван Коев дядо му Христо бил кръстен на дядо си Христо, та старият дядо Христо дал началото на Мисиревия род. Той бил разумен човек и много мукаят /предприемчив/. Вероятно с балджиларци /медовци/, които ходили до Одрин и Цариград на работа, той отишъл до Истанбул, заради което нашенци го наричали Стамбулията, а родът му - Стамбуловите. На цариградския пазар той видял царевица, която помислил за едро жълто жито и решил да си донесе и засее в село. Но цариградските турци не давали да се изнася царевицата, за да нямат конкуренция и той решил да ги изиграе. Купил си фиток или фитка /мисирка/, нахранил я с царевица, а като напуснал града, заклал фитката и извадил от гушата ѝ царевичните зърна. Сложил ги в една кърпа и ги донесъл в село. Когато ги засял и те израснали, разбрал, че не е жито, а папур /мисир/, но нашенци му измислили прякора Христо Мисиря. Така се появил Мисиревият род.
Дядо Христо Мисиря имал двама сина - Рад и Вълко. Рад бил терзия /шивач/, но знаел да чете и пише черковно-славянско писмо. Къде е учил, не се знае. През 1850 г. Рад Христев Мисирев станал учител на около 30 деца от нашето село. Старата плевня на Мисиревите станала първото училище в с. Садъклий. Дядо Рад пооткрил малко от керемидите на покрива за по-светло и в средата на плевнята сложил пясък. На изравнения пясък с клечка той пишел църковно-славянски букви и думи. Така обучавал децата само една година. Следващата година той отишъл в Дерлий /Голям дол/, където открил училище в една частна къща. Защо е напуснал село Садъклий, не се знае, но се знае, че турците го били жестоко заедно с брат му Вълко, от което двамата братя се разболели и умрели млади. 

1. Христо Вълков Стамболов /Мисиря/, имал двама сина и две дъщери: Вълко, Рад, Дена /Неделя/ и Неда
1.1. Вълко Христов Мисирев, женен за Мария, имат двама сина: Христо и Генчо
1.1.1.  Христо Вълков Мисирев, женен за Тота Коева Добрева, имат един син и четири дъщери: Кою, Мария, Вида, Пена и Войка
1.1.1.1. Кою Христов Мисирев, женен за Руса Митева Козелова, имат син и дъщеря: Иван и Тота
1.1.1.1.1. Иван Коев Мисирев, има две дъщери: Руска и Недялка
1.1.1.1.1.1. Руска Иванова
1.1.1.1.1.2. Недялка Иванова
1.1.1.1.2. Тота Коева, омъжена за Христо Танкин
1.1.1.2. Мария Христова, омъжена за Добри Генов
1.1.1.3. Вида Христова, омъжена в Братя Даскалови
1.1.1.4. Пена Христова
1.1.1.5. Войка Христова, омъжена за Христо Грозев
1.1.2.  Генчо Вълков Мисирев, женен за Яна Колева. Има двама сина и три дъщери: Христо, Мичо, Гана, Дена и Мария
1.1.2.1. Христо Генчев Мисирев, женен е за Стояна Василева Джамовска, имат двама сина: Христо и Васил
1.1.2.1.1. Христо Христов Мисирев
1.1.2.1.2. Васил Христов Мисирев
1.1.2.2. Мичо Генчев Мисирев, женен е за Дона Русева, имат дъщеря Иванка
1.1.2.2.1. Иванка Мичева
1.1.2.3. Гана Генчева
1.1.2.4. Дена Генчева
1.1.2.5. Мария Генчева
1.2. Рад Христов Мисирев, има дъщеря Дена
1.2.1. Дена Радева, омъжена за Марин Дачев в Голям дол
1.3. Дена /Неделя/ Христова, омъжена за Филип Маджаров
1.4. Неда Христова, омъжена за Гено Василев

2. Господин Вълков Стамболов, женен за Йова, има син Желю /Дупката/
2.1. Желю Господинов, женен за Руса Желязкова Желева, имат три дъщери: Неделя, Йова и Мина
2.1.1. Неделя Желева, женена за даскал Вълко
2.1.2. Йова Желева
2.1.3. Мина Желева

*Източник: "История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" в три части, от Филип Й. Минчев (2003, 2004), изд. "Фабер" В. Търново

Няма коментари: