В този блог ще използвам предимно данни от книгата "История на село Верен" на Филип Йорданов Минчев в три части, издадени от дъщеря му Стефка, отпечатани в издателство "Фабер", Велико Търново, 2003, 2004 и 2004, както и други източници. Този проект е с изричното съгласие на Стефка Филипова и с нейно сътрудничество!!! Публикуването на данни от този блог трябва да става само след споменаването на авторите. Лицата, за които става въпрос в този блог, са родени преди края на Втората Световна война. Тeхните потомци днес са вероятно няколко хиляди, пръснати из България и широкия Свят, и с всеки изминал ден се раждат нови, които един ден ще питат, кои са техните предци. Ето защо събирането и публикуването на материали e много важно и особено защото: "Нещо, което не е написано, знaчи не се е случило!!!" Ако има други запалени с изследване на родословието им или пък имат интересни материали (стари снимки и прочие) за село Верен и не знаят, как да ги запазят или публикуват, пишете ми на: verenski@gmx.net

сряда, 27 юли 2011 г.

Хайдутство и революционна дейност във Верен

Поради близкото местоположение на турското село Омурбас в българското село Верен (тогава Садъклии) не е имало възможност за широка революционна дейност. Тук ще маркирам само някои факти, дадени ни от Филип Минчев ("История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" първа част, Филип Й. Минчев (2003), изд. "Фабер" В. Търново):

1. По време на Кримската война е действала чета в района на Средна гора на Добрю /Добри/ Войвода. В нея взима участие веренецът Стоян Добрев Сачев, наречен в последствие Сине Стоян. След края на войната през 1856 четата е разформирована, а Стоян не смее да се прибере в село и се криел в Сачевите кайреци. Майка му го снабдявала с храна, но турците я издебнали и го убили. След това не разрешили да го погребат в селските гробища. Така майка му го погребала на върха, където ходила често и плакала с висок глас "Сине, Стояне, Стояне...". Този връх старите го наричали Сине Стояновата могила.

Мой коментар: В село се е пеела следната песен за този Стоян:

Отдолу идат сеймени, лельо мари, сеймени,
хайдушка глава носеха,
мало и голямо вървеше
да си главата познае.
Никой си глава не позна,
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та й заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
затуй ли те майка гледала!...


Източник*: Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010 http://liternet.bg/folklor/motivi/haydushka-svatba/veren.htm (28.07.2011).

В страницата на Института за искуствознание при БАН е публикувана регистрационната карта на тази песен: линк
Тази песен се е пеела на много места включително и в Македония, включително и с името Стоян. Възможно е да е тръгнала от село Верен, поради горе-споменатия случай и топоним. Възможно е веренци да са заимствали от вече позната песен и да са сложили името Стоян.

2. През 1872 година в Медово /тогава Балджиларе/ е създаден революционен комитет от Левски и Сребрю Стойновски. Такива са създали също и в Чехларе и Дерелий (сега Голям дол). Пею Иванов Пенков-Иванов от село Верен е бил член на комитета в Медово.

3. Председател на Медовския комитет бил Никола Анастасов, чийто сестра била женена във Верен за Иван Гинен-Иван. Тя му е втората съпруга. Веднъж Левски и Никола Данчов отседнали за няколко часа в къщата на този Иван на път за Медово.

4. През Верен е минавал и Матей Преображенски Миткалото, отново на път за Медово.

5. През 1874 година е основан революционен комитет във Верен, с председател Пею Иванов Пенков-Иванов. В него са влизали Даскал Вълко, Мандов Таню и Димитър Желев, възможно е да е имало и други. Събирали пари и купували оръжие

6. През 1875 избухва Старозагорското въстание, Никола Анастасов е хвърлен в затвор, а селата наоколо не взимат участие.

7. Прз 1876 година, по време на Априлското въстание няма действия.

8. През 1877 година идва в село горе-споменатият Никола Данчов от Чирпан, да изографиса църквата на село Верен. Той е брат на Георги Данчов Зографина, който е известен като Художникът на Левски. Никола отседнал в бащината къща на Пею Иванов Пенков-Иванов. По това време започнали из България да въстановяват комитетите. Хора идвали при Никола директно в църквата, където организирали тайни срещи. Пею пък обикалял с него по околните села.

9. През 1877 година започнала поредната Руско-Турска война, която не без помоща на Българското опълчение, се оказала Освободителна война. При боевете за Стара Загора веренецът Димитър Желев е бил опълченец. След Освобождението останал да живее в Карлово и починал чак през 1935 година.

10. Даскал Вълко, Мандов Таню и Пею Иванов тръгнали към Стара Загора. Пею взел участие в боя. Сетне Пею се отправил с един медовец към село, но по пътя били арестувани и обесени в Пловдив. Другите двама се отправили към Северна България, към Търново където помагали на руската войска.

11. На войнишкия паметник в центъра на село Верен са изписани следните имена под годините 1877-1878:
Димитър Ж. Бабушкин
Деню Г. Дойчинов
Даскал Вълко
Караколю
Комита Чиликов
Митю П. Комитата
Миню Бабанката
Поп С. Джамовски
Петър М. Чалъков
Пею И. Пенков
Стайно Касъка
Стоян Сачев
Таню Р. Мандов

мой коментар: Тук виждаме и хора, които са преживяли войната. Виждаме отново името на Стоян Сачев, който всъщност според книгата на Филип Минчев е починал през 1856 след Кримската война. Бабушкин е горе-споменатият Димитър Желев, който е от Добревският род (Сачев също).

* Благодаря на г-н Георги Чобанов от LiterNet Media (http://liternet.bg) за предоставената възможност да поместа текста на горната песен.

Молба: Ако някой разполага с повече данни относно темата ще се радвам да ги сподели с мен. Мариян Иванов